След публикуването на отчетите на публичните компании, изготвихме нашия кратък анализ на английски език за резултатите на „М+С Хидравлик“ (5МН BU) за второ тримесечие на 2017 г.
Край Босфора шум се вдига
Избухването на „Великата Депресия“ в глобален план през 2008 г. съвпадна с един нов политически ред в региона, резултат от затворената външна политика на САЩ при Обама. Тогава Турция се оформи като амбициозен регионален играч.
През 2009 г. анализаторът Джордж Фридман, директор на Института за геополитически анализи в САЩ, в книгата си „Следващите сто години. Геополитическа прогноза за ХХI век”, прогнозира, че Турция ще се стреми към връщане блясъка на Отоманската империя и след тридесет години вече ще е догонила Япония в икономическо отношение.
Турция има огромни предимства пред която и да било друга страна в света. Тя е и светска, и мюсюлманска държава. Страната не е изолирана географски и е на кръстопът на три континента.
През изминалите години страната се радва на силен икономически растеж. След нарастване с 4,2% през 2013 г. растежът се забавя до 2,9% през 2014 г. За 2015 г. той е 4,0% по данни на Световната банка. Турция е 17-тата най-голяма икономика в света с население от 76,8 млн. души, а БВП на страната е 721,1 млрд. щатски долара. Само 7,3% от населението е на възраст над 65 години, при средно 18,9% за ЕС.
Липсата на демографски проблем, който толкова тежи на Европа, не оказва натиск на бюджетната система на Турция. Това позволява мащабна програма за инвестиции в инфраструктурни проекти.
Бяха започнати амбициозните проекти като трети мост над Босфора, втори канал отново на Босфора, строеж на най-голямото летище в света, разширяване на метрото, магистрали и пътища. Арабската пролет и проблемите на Гърция допълнително подпомогнаха туризма.
Целта е една – Турция да е сред 10-те водещи икономики в света през 2023 г.
Младото население изигра ключова роля в икономическия подем на Турция. Въпреки това страната е на път да изгуби това свое предимство поради липсата на реформи.
Докато ръстът на трудовата производителност беше 5,98% в периода 2001-2007 г., то през 2007-2013 г. той спадна на 0,59%. Ръстът на производителността е отрицателен в последните няколко години, като през 2014 г. беше -2,3% – един от най-лошите показатели сред страните членки на ОИСР.
Проучване на Bahçeşehir University’s Center for Economic and Social Research (BETAM) показва, че един на всеки трима души на възраст от 15-19 г. няма да продължи образованието си. С други думи около 2,2 млн. млади души напускат образователната система през 2014 г., когато е проведено изследването. 76% от тези младежи са само или с по-ниско от основно образование.
Около 900 000 млади хора нито ходят на училище, нито работят, като от тях повече от 73% са жени.
Наред с половата неравнопоставеност се проявяват различия сред училищната посещаемост в различните региони. Ако в областта на Мармара 73,2% от младежите учат, то процентът на същите в Югоизточна Анатолия е едва 50,8%.
Самата образователна система има нужда от дълбоки реформи. В тестовете на PISA турските 15-годишни деца са на дъното сред страните членки на ОИСР по умение да четат и да решават задачи.
Според доклад на TÜİK, страната губи демографското си предимство като коефициентът на раждаемост в Турция продължава да спада от 2,18 новородени през 2014 г., до 2,14 през 2015 г., докато през 2001 г. той е бил 2,37.
Според проучване на МВФ, публикувано през април тази година, има две основни структурни реформи, който държавата трябва спешно да предприеме. Първата трябва да бъде насочена към повишаване на спестяванията на населението, а втората – към повишаване на потенциала за растеж на икономиката чрез реформи на трудовият пазар, който се бори със повишените разходи за труд, стагнираща продуктивност, силна концентрация на работна сила в нископродуктивни сектори и висока безработица сред жените.
Способен ли е Ердоган на реформи?
Политическите институции на дадена нация определят способността на нейните граждани да контролират политиците и да влияят на начина, по който се държат последните. Те oказват пряко влияние върху поведението и стимулите в реалния живот и така се превръщат в основната причина за успеха или провала на нацията. Властта може да се концентрира в ръцете на тесен елит с малки ограничения върху упражняването на тази власт, а законите да се структурират така, че да присвояват ресурси от останалите прослойки. Тогава управляващите трябва да се опират на властта, за да оцеляват. Професор Аджемоглу от MIT и професор Робинсън от Харвард в книгата си “Защо нациите се провалят” наричат този вид институции екстраактивни.
Именно те позволиха на президента Ердоган да започне авантюристични действия, които доведоха до тежки икономически и политически последствия за Турция. Безотговорното ангажиране в конфликта в Сирия доведе до сблъсък с Русия. Намеренията му за прехвърлянето на власт на президентската институция и засилването на неоосманските му амбиции доведе до опита за преврат и последствията за населението след него. Действията на президента след предполагаемия пуч накараха международната общност да апелира за запазването на закона и човешките права, а инвеститорите да се чудят какво прави турският управляващ. Всичко това се случваше на фона на няколко тежки атентата в южната ни съседка, което се отрази веднага на туризма.
Броят на чуждестранните туристи в Турция е намалял с 31,9 % до 20,2 млн. души през първите девет месеца 2016 г. спрямо същия период на предходната година, според данни на министерството на туризма. Посетителите в страната са отбелязали спад от 32,84% през септември до 2,86 млн. души, което е 14-ти пореден негативен месец за отрасъла в Турция и пети пореден, през който броят им бележи понижение с повече от 30%. За първото полугодие спадът на годишна база е с 27%.
Броят на руските туристи също намаля стремително. Неотдавна двете страни се сдобриха и Москва отмени забраната за чартърни полети до Турция, но реално те могат да не бъдат подновени дори през 2017 г. Русия бе вторият по големина туристически пазар за Турция с 4,5 милиона посетители през 2014 г. на места като туристическата столица на Турция – Анталия.
С по-малко туристи продажбите на дребно също пострадаха. Сами Керио, ръководител на Юнайтед Бренд Асосиейшън, която представлява 150 компании и 500 търговски марки, каза, че по-малкият брой туристи се е превърнал в 5% спад в приходите от търговия. Този спад се прехвърля и в други сектори. Последните данни показват, че промишленото производство през юли е намаляло с почти 5% на годишна база, което е най-резкият спад откакто започват да се събират данни през 2005 г.
Турското правителство осъзна, че нестабилното политическо положение на страната има шанс да прогони чуждестранните инвестиции и реагира веднага с пакет от мерки. Те включват: намаляване на административните затруднения около учредяването на дружество, намаляване на размера на свързаните такси, бърза процедура по ликвидация от 6 месеца вместо, както досега 1 година, няколко изменения в данъчното законодателство, включително освобождаване от гербов налог (stamp tax duty) за договори за покупко-продажба на дялове/акции и от нотариални такси за прехвърляне на дялове в ограничено отговорни дружества. Предвижда се създаването на стимулиращи пакети, данъчна амнистия и суверен фонд.
По време на силния период за икономиката турските резиденти и компании изтеглиха заеми в щатски долари, изкушени от ниските лихвени нива, които Фед все още поддържа. Проблемът е, че когато облаците над Турция се сгъстиха, националната валута отслабна, което прави изключително трудно за кредитополучателите да изплащат деноминиран в долари дълг.
Тези притеснения не подминаха и инвеститорската общност, като намериха директно отражение в цената на застраховките срещу фалит на страната (т. нар. credit default swaps или CDS). Стойността на този инструмент дава представа за това как пазарът възприема дадена страна от гледна точка на риска и колко инвеститорите са склонни да платят за защита от евентуален фалит на страната. И докато непосредствено преди опита за преврат стойността на CDS върху 5-годишните доларови облигации на Турция беше около 220 пункта, то към началото на ноември тя прехвърли 260.
Краят на количественото улеснение, обявено от Бен Бернанке през май 2013 г., нанесе удар на развиващите се пазари и в частност на Турция. Те бяха „гореща“ инвестиционна точка на фона на възстановяващите се от кризата стари икономики. С приключването на печатането на пари стартира и обратния процес.
През 2014 г. основният лихвен процент в Турция беше увеличен почти двойно до 10%, което повиши стойността на лирата. В момента стойността на ОЛП е 7,5%, като проблемът е, че изглежда незавимостта на централната банка на страната все повече се превръща в мираж на фона на многобройните вербални намеси от страна на Ердоган в политиките ѝ. Този ход разбира се се отрази и на стойността на валутата.
При така създалата се ситуация е чудо, че турската икономика успява да реализира ръст. Това се дължи на бавния процес по нормализиране на лихвите в САЩ, като второто повишение се очаква на заседанието на Фед през декември 2016 г. Спадът на цената на нефта също оказа така необходимата подкрепа на икономиката. В периода от юли до декември 2014 г. цената на петрола спадна от $100 за барел до $50, което за страна вносителка означава по-ниски разходи за енергия и подобрение по текущата сметка заради по-ниската стойноста на вноса.
Въпреки тези попътни ветрове, след неуспешния опит за преврат рейтинговата агенция Standard and Poor’s понижи рейтинга на Турция от ВВ+ на ВВ, а Moody’s понижиха рейтинга на страната до ниво „junk“. Това може да накара инвеститорите да продават турски книжа. Не само вътрешните проблеми на Турция могат да предизвикат отлив на капитали. За това допринася бягството от риск, последвало събития като британския референдум и особено очакванията за повишаване на лихвите в САЩ.
В случая на Турция политическият шок ще усложни проблемите с платежния баланс на страната, тъй като нейният годишен дефицит от 30 млрд. долара изисква стабилен приток на валута. В този контекст рисковете, свързани с бягството на капиталио не са никак малки.
По оценки на Института за международни финанси след 2003 г. чуждестранните инвеститори са вложили над 150 млрд. долара в турски акции и облигации. Институтът също така изчислява вложенията в производствени мощности и имоти на 163 млрд. долара.
Турските акции, от които 64% са в ръцете на чуждестранни лица, се представяха по-добре от останалите нововъзникващи пазари до пуча. Доларовата възвращаемост бе над 15%. Но страната загуби инвестиционния си кредитен рейтинг, който имаше от 2013 г. Това неминуемо ще доведе до изтегляне на инвестициите, направени от консервативните международни фондове, които не влагат пари в книжа с нисък рейтинг и също така ще повиши цената на финансирането за компаниите и банките.
JPMorgan, която изготвя най-широко използвания индекс на дълговете на развиващи се страни, смята, че намаляване на рейтинга ще накара фондовете да продадат турски облигации за 10 млрд. долара. Над 10% от дълга на Турция в твърда валута би бил под заплаха за принудителна (поради рейтингови ограничения в портфейлите) продажба.
Наред с това, облигациите, деноминирани в турски лири, чиято стойност е 80 млрд. долара, също са под натиск – 18,8% от тях са в чужди ръце. Близо 1 млрд. долара са чувствителни на промяна на рейтинга.
Много банки като Morgan Stanley, Societe Generale, BNP Paribas и Citi препоръчаха на фондовете и другите портфейлни инвеститори да намалят експозицията си в турски книжа. Това означава, че те ще използват всяко възстановяване на борсата или на курса на турската лира, за да излязат от инвестиционните си позиции.
В така създалата се ситуация турското правителство няма много полезни ходове. На фона на изтичащ капитал от страната, то трябва да избира между по-висока безработица или инфлация. Ако Турция повиши основния лихвен процент, ще намали изтичането на капитали като увеличи възвръщаемостта на инвеститорите поради по-високия курс на лирата, но същевременно ще забави допълнително икономическия растеж и ще увеличи безработицата.
Ако намали лихвите, страната ще се изправи срещу също толкова сериозни проблеми. Лирата вече е на исторически ниски нива и едно допълнително орязване на лихвения процент ще окаже още по-голям натиск върху стойността ѝ. Това ще бъде голям удар за компаниите, емитирали доларови корпоративни облигации, тъй като ще увеличи допълнително дълговото им бреме.
Описаните по-горе проблеми ясно илюстрират дилемата, пред която са изправени управляващите в Турция, както и слабостите на местните институции. Когато централната банка няма независима политика, а намалява лихвените проценти, за да изпълнява предизборни обещания, когато лидерът променя правилата на законодателната система, за да избегне присъди за корупция и когато нарушава гражданските права, за да се справи с опонентите си, няма как да успокоиш и привлечеш чуждестранни инвестиции. И не само това – Ердоган рискува да ги изгуби в момент, в който са му най-необходими. Спадът на курса на турската лира и на индекса на истанбулската борса започват да издават нестабилност, която започва да крещи. А пазарите обичат тишината.
Източник: Bulgaria Analytica