Регламент за извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистри на трансакции (European Market Infrastructure Regulation – EMIR)

Тази страница е само с информационна цел. За допълнителна информация моля посетете уебсайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари – ЕОЦКП (European Securities and Markets Authority – ESMA).

Моля, обърнете внимание, че EMIR не се прилага за физически лица.

В случай че представлявате юридическо лице, регистрирано в ЕС, и не сте запознати с изискванията на EMIR, както и с начина, по който те ще повлияят на взаимоотношениятав ви със София Интернешънъл Секюритиз, Ви препоръчваме да потърсите независим правен съвет.

Regulation (EU) No 648/2012 , или Регламент за извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистри на трансакции (European Market Infrastructure Regulation – EMIR), е в сила от 12 февруари 2014 г. Основната му цел е да увеличи прозрачността и да намали системния риск, свързан с пазарите на деривативни инструменти.

EMIR основно въвежда следните изисквания (Основни приложения на EMIR):

• отчитане на сделките с деривати пред регистри за трансакции
• изисквания за клиринг на сделките с извънборсови деривати
• намаляване на риска за сделки, които не са преминали клиринг
• изисквания за централни контрагенти (Central Counterparty – CCP) и регистри за трансакции (Trade Repository – TR)

1. Класификация на юридическите лица според EMIR:

• Финансов контрагент (Financial Counterparty – FC)
  FC са следните юридически лица, получили разрешения или регистрирани съгласно приложимото европейско законодателство: инвестиционни посредници; кредитни институции; застрахователни, презастрахователни и животозастрахователни предприятия; колективни инвестиционни схеми и управляващите им дружества; институции за професионално пенсионно осигуряване; фондове за алтернативни инвестиции.
• Нефинансов контрагент, превишаващ клиринговия праг (Non-Financial Counterparty Exceeding The Clearing Threshold – NFC+)
  NFC+ са юридически лица, установени в ЕС, които не са FC, CCP, TR или място на изпълнение, но имат позиции в деривати, надвишаващи следните клирингови прагове:
  • 1 млрд. евро брутна условна стойност в договори за извънборсови деривати върху кредити и капиталови инструменти (индивидуален праг за всеки клас дериват)
  • 3 млрд. евро брутна условна стойност в договори за извънборсови деривати върху лихвени проценти и чуждестранна валута и капиталови инструменти (индивидуален праг за всеки клас дериват)
  • 3 млрд. евро брутна условна стойност в договори за извънборсови деривати върху стоки и за други договори (комбиниран праг за всеки клас дериват)
• Нефинансов контрагент (Non-Financial Counterparty – NFC)
  NFC са аналогични на NFC+, но имат нехеджирани позиции в деривати, чиито брутни условни стойности са под клиринговите прагове. Ако позициите на NFC превишат някой от праговете по-горе, то NFC трябва незабавно да уведоми ESMA и националния си компетентен орган. От този момент нататък юридическото лице ще бъде класифицирано като NFC+ и ще трябва да прилага изискванията за клиринг за съответните бъдещи сделки с договори за извънборсови деривати в рамките на четири месеца.

2. Отчитане на сделките съгласно EMIR:

• Всички конграгенти (FC, NFC+ и NFC) по сделки с деривати (борсови и извънборсови) трябва да отчитат детайлите по контрактите пред регистриран регистър за трансакции (TR).

Правилото се прилага за всички сделки в рамките на ЕИП.

Актуален списък на регистрираните TR може да бъде намерен на уебсайта на ESMA.

3. Клиринг съгласно EMIR:

Сделките с извънборсови деривати, които ESMA е определил като задължително подлежащи на клиринг, трябва да преминат клиринг чрез централен контрагент (CCP).

Задължение за клиринг се прилага за сделките, сключени между всяка една от комбинациите между:

• Финансови контрагенти (FC) и/или
• Нефинансови контрагенти, превишаващи клиринговия праг (NFC+)

Задължение за клиринг се прилага за сделките, сключени между юридически лица, когато:

• един или повече от контрагентите е юридическо лице, регистрирано в ЕС и/или
• в ограничени случаи, когато никой от контрагентите не е юридическо лице, регистрирано в ЕС

Обобщение на задълженията за отчитане и клиринг:

4. Ограничаване на риска при сделки, които не са преминали клиринг

• Изисквания за ограничаване на риска за сделки с извънборсови деривати, които не са преминали клиринг:
  • Своевременно потвърждаване
    • Прилага се и за двата контрагента;
    • Крайни срокове за потвърждение на сделките се прилагат според класа деривати;
  • Разрешаване на спорове
    • Всички контрагенти трябва да са договорили процедури и процеси за идентифициране, отчитане и наблюдение на спорове, свързани с признаване или оценка и размяна на обезпечения и своевременно да разрешават споровете;
    • Финансовите контрагенти са длъжни да докладват спорове, чиято сума или стойност е по-голяма от 15 млн. евро и изпълнението им не е приключило през последните най-малко работни 15 дни;
  • Съгласуване на портфолио
    • Юридическите лица ще бъдат задължени да се договорят с контрагентите си, преди да осъществят търговия, относно начините, по които портфолиото им ще бъде преглеждано редовно, с цел да се идентифицират разногласия по ключови условия или оценка и съгласуване;
    • Съгласуването трябва да покрие ключови условия и оценъчната методология;
    • Съгласуването може да бъде делегирано на контрагента или на трета страна;

• Компресиране на портфейл
  • Важи за всеки контрагент с 500 или повече сделки с извънборсови деривати към друг контрагент, които не са преминали клиринг. Основната цел е подобни или нетиращи сделки да бъдат заменени с по-малък брой сделки с по-ниска условна стойност.
  • Всички контрагенти са длъжни най-малко два пъти годишно да анализират възможността за компресиране на портфейл с цел намаляване на риска от контрагента.
  • Контрагентите ще трябва да бъдат в състояние да обяснят, в случай че са се споразумели, че компресирането не е разумно.
• Mаржин изисквания за контрагенти (FC и NFC+), които са обект на задължение за клиринг:
  • първоначален и променлив марджин
  • ежедневна оценка

Обобщение на задълженията за ограничаване на риска:

5. Идентификатор на юридически лица (Legal Entity Identifier – LEI)

Финансовите и нефинансовите контрагенти трябва да притежават LEI , за да могат да изпълнят задълженията си за докладване, произтичащи от EMIR.

LEI има за цел да отговори на необходимостта от ясно определяне на юридическите лица (FC и NFC), участващи във финансови трансакции, с цел да се управлява рискът от контрагента.

LEI се издава съобразно изискванията на стандарт ISO 17422. Този стандарт дава възможност да се изготвят кодове, съдържащи 20 буквено-цифрови знаци, към които са привързани допълнителни публични данни (име, адрес, статус на юридическото лице и т.н.) и частни данни (правна форма, дружество – майка, т.е. лице, което носи отговорност в случай на фалит, и т.н.).

Списък на организациите или местните оперативни звена (Pre-Local Operating Unit – pre-LOU), принадлежащи на системата LEI/GEI, които са одобрени от ESMA да издават идентификатор на юридически лица (LEI), може да бъде намерен на уебсайта на LEIROC – Регулаторния надзорен комитет (Legal Entity Identifier Regulatory Oversight Committee).